С ускоряването на глобалната урбанизация, осветителните системи по градските пътища, общностите и обществените пространства са не само основна инфраструктура за осигуряване на безопасността на пътуващите, но и ключов пример за градското управление и устойчивото развитие. В момента постигането на енергоспестяване и намаляване на потреблението, подобряването на енергийната ефективност и адаптирането към различни сценарии чрез интелигентен контрол в градове с различен климат и размер се превърнаха в критично предизвикателство пред отделите за градско управление по целия свят.
Традиционните методи за контрол на градското осветление имат значителни общи проблеми и не са в състояние да отговорят на нуждите на глобалното градско развитие:
(1)Традиционните улични лампи в повечето градове по света все още разчитат на натриеви лампи с високо налягане или светодиоди с фиксирана мощност, които работят на пълна мощност през цялата нощ и не могат да се регулират дори рано сутрин, когато трафикът е рядък, което води до прекомерна консумация на електроенергия.
(2) Моделите за управление са лишени от интелигентност. Някои европейски и американски градове разчитат на ръчни таймери, а дъждовните райони в Югоизточна Азия срещат трудности да реагират своевременно на промените във времето и светлината. Това води до широко разпространено разхищение на енергия в световен мащаб.
(1) Невъзможност за динамично регулиране според реалните сценарии: Европейските градски търговски зони изискват висока яркост поради концентрацията на хора през нощта, докато крайградските пътища имат ниско търсене късно през нощта, което затруднява традиционното управление да отговори точно на изискванията.
(2) Липса на възможности за визуализация на данни за потреблението на енергия, невъзможност за изчисляване на потреблението на енергия на отделните лампи по региони и часове, което затруднява повечето отдели за градско управление по света да определят количествено ефектите от енергоспестяването.
(3) Откриването на неизправности се забавя. Някои градове в Африка и Латинска Америка разчитат на доклади от жителите или ръчни проверки, което води до дълги цикли на отстраняване на неизправности. (4) Високи разходи за ръчна поддръжка. Големите градове по света имат голям брой улични лампи, а нощните проверки са неефективни и опасни, което води до високи дългосрочни оперативни разходи.
(1) Уличните лампи не могат автоматично да се изключват или затъмняват през незаетите часове (напр. рано сутрин, по време на празници и през деня), което води до разхищение на електроенергия, съкращаване на живота на лампите и увеличаване на разходите за подмяна.
(2) Интелигентните устройства (напр. системи за наблюдение на сигурността, сензори за околната среда и точки за достъп до WiFi) на много места по света трябва да бъдат инсталирани на отделни стълбове, което дублира изграждането на стълбове за улично осветление и води до разхищение на инвестиции в обществено пространство и инфраструктура.
(1) Яркостта не може да се регулира динамично в зависимост от слънчевата светлина: В Северна Европа, където слънчевата светлина е слаба през зимата, и в Близкия изток, където пътните участъци са тъмни под силната обедна слънчева светлина, традиционните улични лампи не могат да осигурят целенасочено допълнително осветление.
(2) Невъзможност за адаптиране към времето: В Северна Европа, където видимостта е ниска поради сняг и мъгла, и в Югоизточна Азия, където видимостта е ниска през дъждовния сезон, традиционните улични лампи не могат да увеличат яркостта, за да гарантират безопасността, което се отразява на пътуването на жителите в различни климатични зони по света.
Тези недостатъци затрудняват традиционните осветителни системи за прилагане на централизирано наблюдение, количествена статистика и ефективна поддръжка, което ги прави неспособни да отговорят на споделените нужди на глобалните градове за прецизно управление и нисковъглеродно развитие. В този контекст, интелигентните градски осветителни системи, интегриращи Интернет на нещата, сензори и облачни технологии за управление, се превърнаха в основна насока за глобално подобрение на градската инфраструктура.
Време на публикуване: 12 септември 2025 г.